Новини

Моите Цели за 2021г. или Как да Бъдем Успешни През 2021г

 

Успешните хора в края на годината си правят равносметка какво са постигнали през дадената година и си поставят план за следващата година какво желаят да постигнат. И то не само наум, ами чертаят ясен план черно на бяло или в своя бележник/ календар (доверявайки се на старата техника на листа и химикалката), на своя компютър  или пък използват някое дигитално приложение.  Независимо какъв начин са избрали – мислите, които им минават през главата визуализирайки своите идеи остават трайна следа, към която могат да се връщат редактирайки и актуализирайки статута на желаното.

Макар, че тази година, както никога досега, ни научи, че плана е нещо доста относително, смея да твърдя, че именно сега е времето, в което се нуждем още повече от ПЛАН. Да структурираме ясно това, което искаме да постигнем през годината всъщност ще ни даде сигурност и опора, посока към която да се устремим в тези несигурни времена. Така ще бъдем много повече фокусирани и осъзнати и най-вече знаещи какво искаме. А когато знаем какво искаме и ясно изразим своето желание да го постигнем, придобиваме сила, която ни помага да реализираме желанията си. Разбира се, не бива да преследваме постигането на целта си на всяка цена, защото в крайна сметка пътят към нея много често е това, което ни носи удовлетвореност и мигове на щастие. Дори  можем да установим, че правейки си равносметка, много често пътят към нашата цел е имал стойност за нас много повече отколкото постигната цел. И все пак за да се отправим нанякъде имаме нужда от посока, имаме нужда от цел.

Така стигаме до идеята за целеполагането. А за да развием тази идея е нужно да си отговорим на въпроса какво е цел? Какво разбираме под думата цел?

Има едно определение, което много харесвам и това е моят отговор на въпроса –  целта е мечта с крака.  Но какво означава това?

Целите са това, което ни движи напред. Те са това, което искаме. Защо например ставаме сутрин от леглото? Защото искаме нещо. То може да бъде тривиално като закуска или любимото кафе; то може да бъде велико като подобряване на нечий живот чрез работа, която си струва. Ние винаги се движим към нещо. Движим се от сегашното към желаното си състояние. В момента, в който сме неудовлетворени от това, което имаме, вече пътуваме към нещо по-добро. Това, което различава хората един от друг, са желанията им. Някои хора са материално осигурени, но  пак се неудовлетворени. Други живеят много скромно , но са доволни. Нашите цели са уникални като пръстите ни.

Каква е тайната на целеполагането? То е  обратно на проблемното мислене, което  се фокусира върху това, което не е в ред. Много хора затъват в лабиринта от проблеми, търсейки причината, цената и последствията от проблемите, както  и кого да обвиняват.

Целеполагането премества въпроса от „Какво не е в ред? към „Какво искам?“. Това ни отвежда към един структуриран път.

Когато говорим за цели е важно да разграничим два типа цели:

  • Крайната цел: нашата посока натам , накъдето сме се запътили.
  • Оперативната цел: Нашето пътуване и как ще стигнем там. Когато правим план как да постигнем крайната си цел, той включва и  определен брой по-малки цели, които ще осъществят пътуването ни.

Седемте Златни Правила На Целеполагането


Вероятно сте чували за т.нар формула за SMART цели или казано по-просто, когато си поставяме цели, те трябва да бъдат специфични, измерими, приети от хората, реалистични и с поставен срок. Тук ще разгледаме един друг подход към целите, които аз лично също прилагам т.нар Седем златни правила на целеполагането.

Преди да разгледаме този подход е необходимо да е изпълнено предварителното условие за всяко целеполагане – ние трябва да сме наясно какво точно искаме. Освен това тази цел трябва да си струва– трябва да изразява нашите ценности, в противен случай защо изобщо да я поставяме.

1. Позитивно изказана цел

Всяка крайна цел трябва да има позитивен изказ – тя трябва да бъде какво искаме, а не какво не искаме или какво искаме да избегнем. Много хора виждат какво не е наред в техния живот и искат да го променят. Но поставянето на негативна цел е като да отидем да пазаруваме със списък от неща, които не искаме да купим.
Силата на целеполагането е, че то насочва вниманието ни и фокусира мислите ни. Ако поставим негативна цел, тя ще насочи вниманието ни върху това, което не искаме. Например, ако си поставим за цел да не губим пари, тогава „губенето на пари“ ще обсеби мислите ни. Много по-добре е да мислим за онова, което искаме – в този случаи това е правенето на пари.
Това златно правило се прилага само за крайната цел, с други думи, към нашата посока. Посоката трябва да бъде позитивна; това е нещо, към което се стремим. Въпреки това оперативната цел- как да стигнем дотам – може да съдържа някои негативни елементи. Всъщност постигането на целта може да включва това да се откажем от нещо.

2. Конкретизиране на целта

Да направим нашата цел, която е нашата посока , колкото се може по-специфична. За някои това е лесно – като например нов компютър, нова кола или нова къща. За абстрактни и неясни цели това е по-трудно. Трудно е да бъдеш конкретен за по-добра връзка , за по-добри отношения или да искаш повече увереност. При тези абстрактни цели е необходимо да бъдем по-конкретни за доказателството, което ще ни покаже, че ги имаме. Например, ако целта е да станем по-уверени , можете да кажем, че това означава, че сме способни да направим реч от 10 мин. , без да ни облива студена пот и да сме лежали цяла нощ будни. Речта трябва да бъде припозната като смислена от поне двама души , които присъстват и които обещаят да дадат откровена обратна връзка.

Можем да обобщим, че когато става дума за абстрактни резултати – например “искам повече увереност“ е по- трудно да прецизираме резултата. Затова не е и нужно да се опитваме да го правим – вместо това е по-добре да насочим усилията си в това да уточним какво искаме да видим, да чуем и да усетим т.е доказателство, което ще ни покаже , че сме постигнали увереността , от която се нуждаем.

Онова, което трябва винаги да бъде конкретизирано , е времевата рамка. Това се прилага едновременно към пътуването и към посоката.

  • Колко време ще отнеме постигането на целта?
  • Кога искаме да постигнем целта?
  • Колко време е нужно , за да я постигнем?

3. Получаване на доказателство и обратна връзка за постигането на целта

За крайната цел е важно да определим доказателство, което ще ни покаже, че сме я постигнали. Когато видим, чуем и усетим определените критерии – тогава вече имаме нашия резултат.

Това, което ще ни насочва за целта на пътуването , е обратната връзка. Тя ще покаже дали сме в правилната посока. Много лесно можем да пропуснем целта, ако не обръщаме внимание на обратната връзка, която получаваме. Това се отнася най-вече до дългосрочните цели. Представете си самолет, който излита от София до Лондон. Пилотът начертава курса – посоката е Лондон. Въпреки това той не оставя самолета без наблюдение след излитането. Постоянно следи за условията на летене, височината , въздушния трафик …и разбира се посоката, за да е сигурен че самолетът поддържа правилния курс. Той знае, че е бил на правилния път, когато са напуснали София, но е необходимо постоянно внимание дори и да няма опасност от очаквани критични моменти. Всъщност постоянното наблюдение е част от подсигуряването , че няма да има подобни ситуации. След като самолетите правят това със своя команден компютър, колко важно е вниманието в условията на несигурната човешка комуникация.

Как ще разберем , че се движим в правилната посока? Има два основни метода за обратна връзка , въпреки че повечето цели имат елементи и от двата метода:
– Отнасящи се до нас – ние измерваме нашето собствено представяне веднъж, след това го измерваме отново и забелязваме колко много сме го променили
– Отнасящи се до друг човек – когато не е нужно непременно да правим нещо по-добро от това, което правим в момента, стига другите да го правят по-зле.

Винаги трябва да търсим обратна връзка, за да сме сигурни че сме на път към нашите цели.

4. Разпределяне на ресурсите

Ние се нуждаем от ресурси за пътуването си (те не ни трябват за крайната цел) . Ресурсите могат да бъдат:

  • Обекти: книгите, които сме чели, оборудването и технологиите, записите с информация от които имаме нужда
  • Хора: семейство, приятели, колеги, други контакти
  • Време: имаме ли достатъчно време, което да посветим за постигането на целта? Ако не как ще го намерим?
  • Ролеви модели: познаваме ли някого, който е вече успял при постигането на тази цел и какво можем да научим от него? Някой писал ли е за това, какво е направил, за да постигне тази цел?
  • Лични качества: какви качества ( умения или способности ) имаме или ни трябват , за да постигнем нашия резултат.

Целта може да изглежда огромна и много далечна, а пътуването – дълго и мъчително, но малък ресурс на точното място ще създаде голяма разлика. Малко побутване може да доведе до голям ефект. Това е лостът за постигане на целта, а не грубата сила. Лостът е принципът за получаване на максимален ефект от най-малкото усилие и той може да означава да спрем да правим нещата по същия начин както досега.

5. Проактивност

Този принцип отново се прилага към пътуването, а не към крайната точка. За да постигнем целта си, трябва ние да предприемем действие, а не някой друг. Трябва да усещаме причината в живота си, а не ефекта. Проактивността говори за готовността човек да поеме отговорност за своите цели.

6. Обръщане на внимание на резултатите и последиците в глобален контекст

Не бива да се фокусираме само върху себе си. Всяко действие има последици за по-широката система, в която живеем. Всяка цел, която преследваме, ще има последици за нас и за околните. Още в началото трябва да имаме това предвид.
Това правило се прилага едновременно за посоката и за пътуването. Дали посоката е вярна? Дали води до по-голямо щастие? Дали ще доведе до по-балансиран живот?
Пътуването също трябва да се вземе предвид. Какви средства ще използваме и какъв ще бъде ефектът върху приятелите и семейството?

7. Изготвяне на план за действие

Това ще превърне мечтата ни в цел. Когато определим стъпките в нашата цел, ние й поставяме крака. За да предприемем действие, трябва да сме мотивирани. Ето защо предизвикателни целите трябва да бъдат реалистични. Трябва да бъдем предизвикани от целта и да запазим съзнанието си отворено за това, че е постижима. Цел , особено дългосрочна, може да изглежда трудно осъществима. Планът за действие разделя целта на малки стъпки, всяка от които управляема . Това е картата за нашето пътуване.

За много хора е трудно да мислят в перспектива и да си поставят дългосрочни цели, но това е нужно за да се усети посоката. Само чрез поставянето на дългосрочни цели, човек започва да определя краткосрочните цели, които ще го подпомогнат.

И най-важното – целта трябва да бъде глобална. Тя трябва да бъде синхронизирана с нашите ценности. Целите се захранват от ценностите, които дават посока на пътуването и поддържат нашия ход, когато сме обезкуражени. Ценността е истинската причина за целта.

СЕГА е ваш ред да опишете своето пътуване за 2021 и каква ще бъде вашата крайна цел. Тя може да бъде една единствена, а може да бъдат няколко цели, например по една за работата, за вашия личен живот, вашето здраве, свободно време и отношенията с другите. Нека ви ръководи, това което истински желаете, синхронизирайки го с вашите ценности.
УСПЕХ и СМЕЛО НАПРЕД!

използвана литература: О‘Конър, Дж. и Лейджис, А., Коучинг с НЛП, Колибри, 2012